Кариес на ранното детство

09 юни Кариес на ранното детство

Кариесът на ранното детство е най-ранно развиващият се и най-бързо протичащият кариес. Наблюдава се при деца от 1 до 3 годишна възраст. В този процес участват емайлът на временните зъби, който е и домакин на процеса. Той е по-слабо минерализиран в сравнение с емайла на постоянните зъби. Другите фактори са микроорганизмите, които се наблюдават в зъбната плака и храненето богато на въглехидрати при деца. Четвъртият момент в появата на заболяването  е самото времетраене на действието, в което емайла се атакува, в следствие на разграждането на хранителните вещества  от микроорганизмите до киселини и липсата на правилна орална хигиена в детска възраст.

Изграждането на емайла е дълъг и сложен процес, започващ още в пренаталното развитие на детето.  Седем до десет седмици  след оплождането се наблюдават първите признаци за сформирането му. Много фактори по време на бременността, могат да повлияят върху правилното структуриране и развитие на емайла, затова е хубаво бъдещата майка да бъде информирана за тези възможни причини(прием на медикаменти, заболявания на майката: инфекциозни заболявания, хронични заболявания на бъбреците, диабет и тн.)

В постаналния период на развитие, факторите които оказват неблагоприятно  влияние върху структурирането на емайла са: преждевременно раждане на детето, поднорменотегло на детето, различни заболявания и синдроми при новороденото(рахит, инфекциозни заболявания, витаминна недостатъчност).

В етологията на този процес, голяма роля играе и слюнката. Нейното значение за зъбите е изключително важно. Активността и   директно влияе върху податливостта за развитие на кариес, чрез свойствата и да буферира и очиства зъбните повърхности. В устната кухина има три големи двойки слюнчени жлези(околоушна, подчелсюстна и подезична), както и множество малки жлезички разположени по цялата устна кухина. Всяка една от изброените секретира различно по количество и състав слюнка. В това отношение най-неблагоприятна е ситуацията при горните резци. В тази област на съзъбието големите жлези, не секретират, контрола на адхезията на плаката се осъществява единствено от малките жлези, което е крайно недостатъчно. Те имат слаб капацитет на очистване и буфериране.

Микроорганизмите, които участват в етиологията на кариеса : Streptococcus sanguis, Streptococcus oralis, Streptococcus mitis са първоизточника за инициация на процеса, докато лактобацилите са свързани основно с прогресията на заболяването.  Тяхното местообитание е в зъбната плака, която е много леплива.

Детето се ражда със стерилна уста, предаване им най-често идва от майката и близките на детето, при целуване на бебето в устата, чрез слюнката, чрез използването на една и съща лъжичка, чрез облизване на биберона с цел хигиенизация. Ролята на тези организми се свързва с това, че те разграждат хранителните вещества до киселини, вследствие на което последните директно атакуват емайловата повърхност.

Основната храна в ранна детска възраст е  млякото. То е лесно усвоима храна. Макар и много благоприятна храна за развитието на детето, при неправилното и прекомерно хранене , рискът за развитие на процес се увеличава многократно. След прием лактозата, бързо се разгражда до киселини. Обикновено децата заспиват след като се нахранят. По време на сън, слюнчената секреция се забавя и намалява. Комбинацията от всички тези фактори, води до първите симптоми на кариеса, а именно белите петна.

Клиничната картина за кариес на ранното детство е специфична и се влияе от последователността на пробива на временните зъби, времетраенето на неправилните поведенчески реакции,с

вързани с храненето, устната хигиена. Съществуват четири етапа с различна картина в прогресията на кариеса на ранното детство. Началната ситуация се характеризира с повърхностни лезии под формата на тебеширени петна по горните временни зъби. Наблюдават се промени в трансперентността на емайла, най-често в областта на шийката. Този процес се открива под голямо количество видима плака. Родителите в този период, трябва да повдигат устната на детето и да оглеждат хубаво повърхностите за останала плака. Този начален етап е обратим при промяна на хранителните навици, както и при установяване на подходящи орално-хигиенни процедури. В по-напреднал стадий, лезиите се увеличават и задълбочават. Процесите протичат бързо.  С времето дефектите се разширяват значително, засяга се нервът на съответният зъб. Появяват се спонтанни нощни болки.

С развитието на тази инфекция, финалните етапи са оставяне само корена на зъбчето, абсцеси. Цялата тази ситуация играе роля и върху развитието на постоянните зъби, както и върху цялото развитие на детето. При не лекуването им, най-често имаме забавена резорбция на временните зъби и диспластични зони на постоянните зъби, тоест зони от емайла нерезистентни и с неправилна структура.

Ето някой съвети към родителите за превенция на кариес на ранното детство:

Период на бременност : превенцията трябва да започне от бременността на майката.Бременната трябва да санира устаната си кухина. Задачата да денталния лекар е да обучи майката за всички възможни рискове за развитие на кариес на ранното детство: хранене, хигиена, поведение при отглеждане на детето.

Препоръчва се първата среща със стоматолога да се осъществи преди детето да е навършило 1 година.  Почистването на зъбите трябва да започне веднага след пробива им. Родителите трябва да следят повърхностите на зъбите за появата на нетипични бели петна, грапавост по зъбите, загуба на блясък.

Кърмачески период и ранно детство:

1. 1.Да се дават флуорни надбавки само след препоръка от стоматолог или педиатър, съобразени с нивото на флуор в питейната вода на детето.
2. Родителят да бъде запознат с нормалния вид на детските зъби и венци, за да може да идентифицира проблеми в случай, че се появят такива.
3. 3.Независимо от това дали бебето се храни с биберон или се кърми, майката трябва да почиства венците и зъбите на детето, областите под езика, бузите след всяко хранене с влажна марля. Особено внимание трябва да се обръща на горните централни резци, защото най-често началните етапи, започват от там, около 10-20 месечна възраст.

На 12 месечна възраст:

1. Родителят да започне да измива зъбите на детето с четка и флуорна паста при необходимост (количество, колкото грахово зърно.)
2. Ако не е осъществена среща със стоматолог до момента, да се насрочи преглед на който да се определи степента на риска при детето и да се изработи индивидуална профилактична програма.
3. Да се пазят зъбите на детето от травми.
4. Да не се оставя само детето с шише в леглото или да бъде хранено всеки път  при поискване.
5. Да се приучи детето да пие от чаша и да се елиминира постепенно биберона.

На 15 и 18 месечна възраст.

1. Да продължава изчеткването на детските зъби от родителите. Децата до 4-годишна възраст се нуждаят от помощ, докато не придобият сръчност да го правят адекватно самите те.
2. Да се предвиди първа среща с детски дентален лекар, ако такава все още не е осъществена.

На 3 години

1. Детето да се приучи само да измива зъбите си с мека четка и паста.
2. Ако детето продължава да смуче биберон, пръсти или палец, вредните навици трябва да бъдат прекратени.

На 4 години

1. Да се контролира как детето измива зъбите си. Това трябва да става два пъти дневно- сутрин и вечер. Стриктността и следенето на детето да продължи до 12 годишна възраст.

Други съвети: да не се използват едни и същи прибори, да не се облизва биберона на детето, да не се приспива с шише с биберон, съдържащо какъвто и да било захарен разтвор, да не се топи биберона в мед или други кариогенни субстрати. След кърмене- да се почистват зъбите с ксилитолови кърпички.

Така посочените подходи в профилактиката на кариеса на ранното детство могат да повлияят сериозно и в благоприятна посока, както стоматологичния , така и общомедицинския статус на детето.

Кариесът на ранното детство е едно изключително тежко заболяване, което се отразява и върху общото състояние на детето: смущения в естетиката и психологични проблеми. Дете с кариес на ранното детство, не е здраво дете.

Използвана литература : „Кариес на ранното детство – Епидемиология,Етиология,Патогенеза,Клиника,Лечение и Профилактика“ , доц. д-р Николета Маркова, издателство „Автоспектър“ , Пловдив ,2003 година